Елифаний Кипърски разказва за така наречените монтанисти и за различните татуировки, които най-общо казано представляват рисунки върху кожата. Те се правят със специална механична игла, с помощта на която под кожата се вкарва тънък слой мастило и така се стига до цялостното изображение. Въпросните монтанисти живеят през годините на втори век в района на Мала Азия и по думите му са разколници. Стигат до там, че за да изпият кръвта на малки деца и бебета, бодат безмилостно кожата им с игли. При извършването на такива оперативни манипулации често за бебето настъпва смърт, а после малкото се обявява за мъченик. В случай, че все пак бебето оцелее, по думите на разколниците то ще стане рано или късно велик светец и ще се радва на особено голяма почит. Всъщност към днешна дата подобно татуиране изглежда също толкова престъпно, защото касае татуирането на Божието име върху тялото след кръщение. Такъв ритуал Църквата не толерира и категорично осъжда, определяйки го като богохулство.
По-нататък в древната история келтите са нация, пряко свързана с татуировки. Те естествено нямат нищо общо с днешните, които са по-скоро опит на хората да следват модните тенденции или да подчертаят принадлежността си към дадена група или общност. Юлий Цезар лично дава описание на този древен ритуал, а книга пета от галските войни е основният източник на тази информация. Раннохристиянската епоха добре осмисля този ритуал и го запазва за определен период от време. После идва така нареченият период на романизирането на Келтската църква в Ирландия, в резултат на което татуирането е забранено. Но татуирането на кръст върху тялото на дете се прави и от други нации, ето защо като цяло е получило широк отзвук в историята на татуирането и на църквата. Примери за това са египтяните и по-точно коптите. Пак в тази връзка трябва да се посочат бошняците от района на Босна и Херцеговина, но отново става дума за определена прослойка от народа. Това са хърватите, които по религиозни убеждения са католици. При кръщаване на децата си, те прибягват до изобразяването на кръст чрез татуиране върху гърдите и ръцете им. Днес този ритуал не се среща, а до татуиране се стига предимно в младежка и дори зряла възраст.
Правените от хърватските католици татуировки на децата им не е лишено от логика, защото основната цел е по този начин да се създаде знак за разпознаване и идентичност. Не бива да се забравя, че във въпросния описван исторически период хърватите са принудени да живеят в силно ислямизирана среда. По принцип най-големи по размер рисунки върху кожата могат да се направят върху гърба или коремната част, защото там е най-широко. Но много хора предпочитат пръстите на ръцете или краката си за татуиране, като избират рисунките си или от каталози, или директно от групи в социалните мрежи. Факт е, че разнообразието в тази сфера е голямо и стига да има желание, всеки може да изобрази нещо върху тялото си. Не бива да се забравя и че татуирането крие редица опасности за здравето, свързани с развиването на вирусни инфекции като хепатит или дори до ракови болести.
